Сърцето на Здравко беше като цяла галактика. В него имаше място за всички и за всичко. Здравко обичаше предизвикателствата. Не ги избягваше, а с пълна газ летеше към целта. Здравко беше усмихнат и слънчев. Така побеждаваше негативизма и сивите характери. Здравко обичаше хората. Защото така правят истинските Човеци. Здравко разбираше от коли. Колите не винаги разбираха Здравко. Винаги прилежно изкъпани и обгрижени като скъпи държанки, а в следващата секунда ревящи “в червеното”. Здравко обожаваше бензина. Здравко палеше. В пряк и преносен смисъл. Здравко имаше излъчване на дете. Защото само най-мъдрите Души запазват детското в себе си. Здравко обичаше музиката. Веднъж за малко не се сгоди за бас туба… Здравко беше влюбен и създаден за Живота. И се беше вкопчил в него със страст. Животът също обичаше Здравко и не искаше да го пусне. Но Здравко би се съгласил и с това, че на всеки колкото е отредено. Защото Здравко беше мъдър. Да, несправедливо и жестоко е, но е от компетенцията на по-велика сила.
Здравко не си е отишъл. Той ще е винаги тук наоколо. В разговорите ни, в спомените ни, в купетата и в двигателите. Здравко би искал да се смеем, когато говорим за него. Да ядем хубава храна и да слушаме музика.  Всъщност…виждате ли го… в любимата му лодка, загорял, с лунички и цигара. И ни наблюдава с прекрасната си детски чиста усмивка.
Здравей, Приятелю! Завинаги с нас.

Поклонението пред Здравко Попов ще бъде на 09.01. в храм „Света Петка“ във Варна от 11:45 ч.!